Статията е предоставена от нейният автор Basilio C Yap от развъдник Canton - Филипини, за което му Благодарим !

Статията е публикувана в списание " The Pom Reader "

Удоволствието да развъждаш Померани в различни цветове от Basilio C Yap

Какво удоволствие е да виждаш померани в различни цветове и още повече ако те могат да бъдат развъждани достигайки високо шоу качество.

Развъждайки хомогенни / еднакви / цветове обикновено е предвидимо, заплождайки оранжево с оранжево произвежда оранжево, червено с червено произвежда червено, черно с черно произвежда черно. Става интересно когато в резултата на развъждане на еднакви по цвят кучета се получи непредвидим цвят. За пример – заплождайки черно с черно, за мое голямо  учудване се родиха червени кученца. Защо? Защото черният мъжки и черната женска имаха червени майки и това се отрази на поколението. Още по–интересно е когато използваш родители с хетерогенни / различни / цветове, защото по този начин ще имаш по-голям шанс  да произведеш кученца с различни цветове.

 · Червен мъжки заплоден с черна женска, произведе кучило с кремаво, червено и черно кученце. Разбираемо е да има кученца със същият цвят като този на родителите, но защо кремав? Защото най-вероятно  заради  кремав прародител на един от двамата родители.

· Черен мъжки заплоден с бяла женска произведе оранжево, бяло и черно кученце. Защо? Отговорът е същият.

· Черен мъжки с бяла женска, произведе бяло, черно и бяло парти и истински Wolf Seibel . Защо ? Отговорът е същият.

Практически най-бързият начин за увеличение на хомозоидността у висшите животни се явява кръстосването на родни братя и сестри, имащи едни и същи майка и баща (независимо дали са от едно кучило) , а също така на баща и дъщеря и на майка и син. Ако се осъществява такъв тесен инбридинг (кръвосмешение) в течение на 16 поколения подред, се достига 98% хомозоидност по всички гени и следователно, като се има предвид отсъствие на разделянето на линии, всички животни от тези връзки ще станат почти идентични по генотип и фенотип (всички ще са еднакви като близнаци). Разбира се, на практика обикновено се осъществява инбридинг в далеч по-малка степен и съответно се постига много по-малка степен на хомозоидност.

Моето първо поколение: Ph Ch Canton Welsh Storm, кремав с бял предшественик

Ако желаете бяло, защо да не заплодите бяло с бяло и съответно да получите бяло поколение? В идеалният случаи това би било така и то е толкова просто. Причините за това са следните:

• Първата причина е, че може да искате да развъждате няколко цвята, може да искате да използвате определени кучета за няколко цвята вместо да имате много кучета, които да пазите едно за друго. В крайна сметка някои цветове взаимно се допълват а други може да са несъвместими.

• Втората причина е подобряването качеството на козината, тоест да направиш цвят които става прекалено блед по-наситен. Ако оранжевите кучета започват да стават прекалено бледи заплождайки ги със сейбъл или черен може да ви даде по-ярък и наситен цвят. Ако оранжевите ви кучета започват да изглеждат прекалено сейбъл а ти искаш по-чист цвят , заплождайки ги с кремав или чист оранжев обикновено би помогнало да се изчисти цвета на кученцето.

Трябваше да взема решение, кои от добре развитите стандартни цветове ще използвам за да развия белите? Реших да използвам кремав сейбъл и Wolf Seibel базирайки се на теорията ми, че те са от цветовете които са най-бледи и ще могат по-лесно да се съчетаят с бялото. Също така това биха били и  най-лесните цветове над които да се наложи белият. Тази теория беше също така базирана на многото часове говорене с развъдчици, които са по-напред от мен и които ме въведоха в моето „ бяло”  приключение. Опитах се да взема най-добрите бели, кремави, кремав сейбъл  и Wolf Seibel мъжки и женски до които можех да се добера. Белите бяха внесени предимно от Америка, някои бяха задоволително красиви. Но много изглеждаха като техните ранни предшественици- шпицовете. Кремавият сейбъл и Wolf Seibel бяха предимно от моя стара програма за развъждане и мои кучета внесени от Tookeyes -  Англия по-рано както и от моя стара програма за развеждане главно базирана на Wolf Seibel мъжки победител в Crufts Eng Ch Deronill Maxamillion. Всички, много добре сложени с добри родословия. Всички бяха стегнато развъдени и поради това очаквано доминантни. Имайки тези кучки аз имах три групи  с померани. В първата / Pool 3 /  са белите в втората / Pool 1 /   са моите кремави, кремав сейбъл и светло Wolf Seibel и в третата / Pool 2 /  са помераните които са кремав сейбъл и светло Wolf Seibel но които имат най-малко един бял пра родител.   Трябваше да взема решение:

• Ако исках да заплождам моите бели женски с бели мъжки, тогава просто щях да имам бели кученца за които има недостиг и които лесно щях да продам на добра цена. Лошата страна на това е, че качеството на кученцетата нямаше да е съизмеримо с моите кремави, кремав сейбъл и Wolf Seibel померани.

• Ако бях  заплодил моите бели женски с моите кремави, кремав сейбъл и Wolf Seibel , които са за предпочитане пред тези които са с бели предци мъжки, очаквах да произведа не бели а кремави, кремав сейбъл и Wolf Seibel с бели предци с очаквано по-добро качество. . . но тогава те няма да са бели. Въпреки това знам, че в следващото поколение ако ги заплодя с бели или кремави с бели предци, ще има шанс те да произведат искания бял цвят с по-високо качество. Макар, че това е една стъпка назад в моят цел по отношение на цвета, това е една стъпка напред в произвеждането на бели с по-високо качество. Очаквах  моите стегнато развъдени кремави да възпроизведат себе си отпечатвайки своето качество на техните кученца ако ги заплодя с моите не добре развъдени и не дотам добре изглеждащи бели.  Накрая избрах да заплодя моите женски - кремави, кремав сейбъл и Wolf Seibel

• Заплодих  моята бяла кучка Pomwryt Cracker Crumb- Pet внесена от САЩ  с моя кремав мъжки Tookeyes Welsh Gold внесен от Англия, които беше от едни от най-хубавите Hadleigh померани, имайки в родословието си  няколко пъти  Eng Ch Hadleigh Shining Star , които също беше най-доброто куче за разплод за своето време. Резултата беше Филипинският шампион PH CH Canton Welsh Storm / Wolf Seibel / с бял предшественик, които е основа  на повечето от моите „бели „ програми за развъждане / Картина 1/

• Също така направих подобни комбинации и по другият начин, а именно – заплождайки моите бели мъжки с кремави, кремав сейбъл и Wolf Seibel женски. Произвеждайки главно кученца с кремав, кремав сейбъл и Wolf Seibel цвят с бял предшественик. Някои от кучетата всъщност бяха бели, като PH Ch Canton White Lace, от по-късно кучило Am Ch Canton White Fantasy, PH Ch Canton White Gold, PH Ch Canton White Fever…. Всички тези комбинации идват от различни Английски Tookeyes и Американски бели померани.

• Завършвайки моето първо поколение, започнах да работя върху  второто  поколение. Тогава трябваше да избера дали да развъждам резултата от първото поколение – кремави с бял предшественик, които са доминиращи с бели или с моите по-млади кремави с бял предшественик, произведени от мен. Реших да направя и двете. Два примера за това:

1. Моята кремава женска с бял предшественик Canton Cream Fever / наполовина Tookeyes наполовина Американска бяла / беше заплодена с Mustang Exotics White Frost внос от САЩ произвеждайки две снежно бели момчета Canton White Bear / снимка 2 / и Canton White Lion . В процеса разредих моя доминиращ Tookeyes ген но въпреки това успях да произведа бели кучета с добро качество.
2. Моята бяла женска Ph CH Canton White Lace беше заплодена с Ph CH Canton Welsh Storm – кремав с бял предшественик, произвеждайки  друг бял мъжки Ph CH Canton White Dew ( снимка 3 ) и бяла женска. Можех да заплодя Lace с друго бяло куче и да произведа отново бяло, но рискувах произвеждайки кремаво за да удвоя моята Tookeyes линия и в този процес да направя резултата не само за да типизирам резултата но също и да ги направя по-постоянни по отношение на качеството.

Може би сте забелязали,че в по-голяма част от времето бих запазил идеално белите си за не по-далече от първото поколение, тоест опитвайки се да държа поне един бял родител, така че да не се отдалече от моята цел по отношение на цвета. При липса на бял ген понякога бих позволил на моите бели да стигнат до второ поколение тоест най-малко един бял прародител. Това би означавало , че резултата трябва да бъде заплоден отново с бял ако искам да се придържам към моята „бяла” програма за развъждане. Иначе усилията ми да постигна бял цвят могат да се изпарят. И така за момента аз съм в трето поколение на развъждане на бели померани, произвеждайки бели кучета с постоянно подобряващо се качество. Моята „ бяла „ програма постоянно се движи напред.